• 28 Март 2024 |
  •  USD / BGN 1.8083
  •  GBP / BGN 2.2804
  •  CHF / BGN 1.9935
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 19°C

Трети март е последният ни печеливш билет от лотарията на историята

Трети март е последният ни печеливш билет от лотарията на историята

/КРОСС/ Интервю на Валентина Петкова с чл.-кор. проф. д-р Иван Илчев, ректор на СУ "Св. Климент Охридски", за мястото на Трети март в историята ни, за българските комплекси и самочувствие

- Проф. Илчев, ще съумеем ли да се обединим на националния ни празник Трети март, или противоречията между русофили и русофоби ще се задълбочат?

- Едва ли ще сме обединени. А и споровете за Трети март не са от вчера. Има политици, а и изолирани историци, които твърдят, че Трети март не би трябвало да е националният празник на България. Но искам да напомня, че Трети март е отбелязван тържествено в България и в годините на Първата световна война, когато тя е била във война с Русия. И в годините на Втората световна война, когато сме били съюзник на държава, която е била във война с Русия.

- Това, че сме били освободени от друга държава ли поражда съмнения и комплекс за малоценност сред част от населението?
- Съмненията са родени от неудобството, което изпитва българският елит, че не ние сме се освободили, а че нас са ни освободили. Това ниско самочувствие е плод на незнание. Няма балкански народ, който да е установил своя държава в новото време като резултат на собствените си усилия. Сърбия получава самостоятелност за първи път след Руско-турската война от 1806-1812 г. и за втори път след Руско-турската война от 1828-1829 г. Гърция получава самостоятелност след Руско-турската война от 1828-1829 г. и намесата на други велики сили в нейна полза. Черна гора и Румъния стават независими след Руско-турската война от 1877-1878 г. Така че няма балкански народ през ХІХ век, който сам е извоювал свободата си, независимо от юначността на черногорци, на сърби и т.н.

- Нашата свобода обаче не е изцяло подарена, българите участват с опълчение, и то в много решителен момент. Това не е ли повод за гордост?
- В българското опълчение участват над 7000 доброволци. Неслучайно Иван Вазов пише стихотворението "Опълченците на Шипка". Тогава съдбата на войната действително виси на косъм. Руското командване е предвиждало, ако падне Шипченският проход, да се изтегли на север от Дунав, да се прегрупира и вече никой не знае какво е щяло да стане нататък. Българското опълчение е могло да бъде по-многобройно, но русите са го ограничавали.

- Защо?
- Официалната причина е, че не са имали доверие в боеспособността му. Но неофициалната е, че не са искали тези, които освобождават, да имат прекалено високо самочувствие. Двата мотива се преплитат.

- Смятате ли, че конфликтът между русофили и русофоби нараства след Освобождението около спора за това по какъв начин сме получили свободата си?
- Конфликтът между русофили и русофоби започва преди Освобождението, още по време на Кримската война. Много от българите не са имали доверие на Русия, виждайки какво се случва с териториите, през които преминава руската армия.

- Какво имате предвид?
- В годините след Кримската война Русия присъединява нови части от Кавказ, от Туркменистан, от Средна Азия. Руската политика тогава като политиката на всяка голяма държава е откровено експанзионистична. Така че особено доверие трудно може да се проявява. Парадоксално е, но един от малкото случаи на алтруизъм в руската политика е Руско-турската война от 1877-1878 г. А и това в никакъв случай не е съзнателно решение на Цар Освободител, а е сложна комбинация от обществено мнение и панславизъм.
Съветът, който обсъжда конфликта и взема решение за войната, откровено се чуди защо го прави. Какво ще правим на Балканите, никой няма да ни позволи да завземем територия. За какво ни е войната? И въпреки всичко се принуждават да тръгнат.
От друга страна, до този момент никоя друга от великите държави не е показала, че има желание да помага на българите. Нито Великобритания, която е най-твърдият поддържник на Османската империя, нито Франция, нито Германия, нито Австро-Унгария. С Русия имаме близък език и култура. Около две трети от нашата доосвобожденска интелигенция се е обучавала там. И не защото качеството на руското образование е по-добро, а защото Русия дава стипендии, за разлика от Франция и Англия.
Сред тежките търговци обаче няма много привърженици на Русия по простата причина, че търговия между двете страни почти няма. България произвежда това, което произвежда Южна Русия, днешна Украйна. Т.е. русите няма какво да купуват от България и няма какво да продават на България. Икономическите ни контакти са по-скоро с Централна Европа.

- Какъв е коментарът ви за днешните политически и икономически отношения между България и Русия?
- Според мен би трябвало да престанат да се влияят от емоции и взаимни обвинения, а да са такива, каквито трябва да са отношенията между две суверенни държави, всяка със своите интереси. И да не забравяме, че Русия води световна политика, в която мястото на България е незначително.

- Защо и днес в много кабинети продължава да виси картата на Санстефанска България? Това носталгия по несбъднат идеал ли е?
- В книгата, която довършвам сега, има следната илюстрация. Две тениски една до друга - едната с картата на България на три морета по времето на цар Иван Асен Втори. Другата е сръбска тениска с картата на империята на Стефан Душан. Та всички балкански народи имат в миналото си периоди, от които черпят упование. При нас това са Санстефанска България, Иван Асен Втори, Симеон Велики.
Не знаем какво щеше да стане, ако беше останала Санстефанска България. Един от най-добрите специалисти по българска история - проф. Ричард Кремптън, автор на две истории на България, издадени в Англия, преди години, когато стана почетен д-р на СУ "Св. Климент Охридски", изнесе лекция в английското посолство, която хич не се хареса на британските дипломати.

- С какво ги е засегнал?
- Той каза, че големият злодей в българската история не е Османската империя, а Великобритания, която разрушава Санстефанска България. Тя е имала всички шансове да се превърне в регионална сила от рода на Швеция в северна Европа и на Испания в Средиземноморието. Помня с какви физиономии го гледаха британските дипломати.

- След Трети март започва изграждането на българската държава. Защо днес, след толкова вече години държавност, нямаме истински държавници?
- Това е легенда на медиите. Имаме държавници, но не сме доволни от тях. Но искам да ви уверя, че няма период в историята ни, в който българинът да е бил доволен от своите държавници. Непрекъснато руган и мразен е бил Стефан Стамболов. Мразен е Петко Каравелов - един от най-демократичните български държавници. Мразен и убит е Александър Стамболийски. Мразен е Андрей Ляпчев, много кадърен политик. Мразен е Гошо Тарабата, както опозицията подигравателно нарича Георги Димитров. Кажете ми един български държавник, който е бил харесван приживе.

- Това означава ли, че след години и сред днешните политици ще се окаже, че има такива, които ще останат с добро име в историята?
- Да, след години ще има по-обективен и не толкова оцветен от политически пристрастия поглед. Ще се види, че независимо от всичко през последните 25 г. България постига немалко успехи - влезе в Европейския съюз и НАТО. ЕС не е идеална структура и би трябвало да се промени много. Но аз се питам, съзнава ли някой от антиевропейците какъв шанс има малка България срещу надигащия се войнствен ислямизъм?
Да, днес ние преминаваме от една икономическа криза в друга. И въпреки всичко българите живеят на нивото на водещите 20% от населението на Земята. Без да имаме безумно развита промишленост, без да имаме нефт и природни богатства. Защо не си даваме сметка колко се промениха нещата към по-добро през последните години? Не че не трябваше да бъде още по-добре.

- Защо след 1989 г. не се повтори духовният подем, обхванал нацията ни след Освобождението?
- Няма чак такъв подем след Освобождението. Това са захаросани представи. Политическата борба и нападките започват стръвно и безкомпромисно още в края на 1879 г. Две години след Освобождението един от най-заслужилите дейци от доосвобожденския период - Драган Цанков, е заточен във Враца. Българският политически живот не се отличава съществено от политическия живот в Гърция, Италия, Испания, Португалия. Това е въпрос на темперамент и общи черти в националните характеристики, породени от сходния начин на живот, който има малко общо с политическия живот в Дания или Великобритания, например. Поради това винаги съм твърдял, че Европа трябва да се дели не на Западна и Източна, а на Северна и Южна.
Ако говорим за ентусиазъм, в българската история има два пъти проява на такъв изблик. И двата са свързани с войни - Сръбско-българската и началото на Балканската война.

- Трети март повод ли е да имаме самочувствие?
- Разбира се. Затова през 1886 г. българският пълномощник за подписването на мира със Сърбия, турил край на победоносната война, извърта и протака, та мирът да се сключи на 19 февруари, Трети март по нов стил сиреч. За да подчертае, че държавата, създадена тогава, сега е наложила съществуването си. Та да възкликне сръбският му колега: „Изиграха ни!"
Не знам доколко българите си дават сметка, но ние изтегляме последния печеливш билет от лотарията на историята. Този билет не го изтеглиха арменците, които през 70-те години на ХІХ век са по-културни, по-образовани и по-силни икономически от българите. Не го изтеглят и гърците от Западна Мала Азия, където са живели от времето на Омир и са икономически активното население. Там сега не е останал жив грък. Така че ние, българите, се качваме на последния влак и трябва да го помним.
И трябва да помним, че макар сред подписите под договорите в Сан Стефано, а после и в Берлин българско име да няма, то от българите и само от тях щеше да зависи най-много какво щеше да бъде тяхното независимо бъдеще в Европа. След Трети март българинът можеше сам да прави собствените си грешки, а не да обвинява други за тях.

 

Валентина Петкова

„Труд"

 


Иван Илчев е роден през 1953 г. в София. Завършил е история в СУ "Св. Климент Охридски". От 1978 г. е асистент в Историческия факултет на СУ. През 1981 г. става кандидат на историческите науки, а през 1987 г. - доцент. От 1993 г. е доктор на историческите науки. През 1995 г. става професор по нова и най-нова история на балканските народи. От 2003 г. е декан на Историческия факулет, а от 2007 г. - ректор на СУ "Св. Климент Охридски". През 2012 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2024 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.