Султан Абдул Меджид обявява Хатихумаюна

Султан Абдул Меджид обявява Хатихумаюна

© Архив "Дневник"

На 18 февруари 1856 г. османският султан Абдул Меджид обявява реформен акт, известен като Хат-и Хумаюн (Щастливо писмо), с който прокламира равенство между мюсюлманските и немюсюлманските жители на империята и правото на всяка етническа група свободно да изповядва своята религия. Той е част от т.нар. епоха на Танзимата, открита с Гюлханския Хат-и Шериф от 1839 г., която има за цел да модернизира залязващата империя.


Новият документ е пряк резултат от френско-английския натиск и помощта, оказвана от двете държави на империята по време на Кримската война (1853-1856 г.) срещу Русия. Не случайно той е записан официално в Парижкия мирен договор, с който приключва войната.


Хатихумаюнът разширява залегналите в хатишерифа реформи, като предвижда равни възможности за всички етноси при заемането на държавни длъжности, в съдилищата и при прием в гражданските и военни учебни заведения. Той освен това предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството. Българите например се възползват от него през следващото десетилетие, за да извоюват собствена църковна организация. Реформите, повечето от които така и остават само на хартия, обаче са прекратени с настъпването на Източната криза през 1875-1878 г., довела до Руско-турската война и освобождението на България.

Ключови думи към статията: