Величка Хашнова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Величка Хашнова
участничка в националреволюционното движение
Портрет, съхранен в Музей „Васил Левски“, Ловеч
Портрет, съхранен в Музей „Васил Левски“, Ловеч

Родена
1831 г.
Починала
30 ноември 1906 г. (75 г.)

Величка Поплуканова, по мъж Хашнова, е участничка в националноосвободително движение в Българско.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Величка Хашнова е родена през 1831 г. в Ловеч. Тя е първородната дъщеря на поп Лукан Лилов. Сестра на Марин Поплуканов, Илия Луканов и Христо Луканов. Завършва начално училище в Ловеч. Природно интелигентна и грамотна. Омъжва се за занаятчията Гечо Хашнов. Къщата им е в старинния квартал „Вароша“. Семейството има три деца: Лукан, Никола и Марийка.

Гечо Хашнов е член на Ловешкия частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация (ВРО). Техният дом е една от най-сигурните квартири на Васил Левски, на когото са доверени лица. След обира на турската поща от Димитър Общи е арестувана от Ловчанския каймакам в дома на поп Кръстьо и разпитвана. Освободена от ареста, посещава брат си Марин Поплуканов, следствен в София по делото на ВРО. От нея тръгва мълвата, която обвинява поп Кръсто в предателство. След Априлското въстание (1876), продължително укрива в дома си и Христо Иванов (Големия).

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) семейството ѝ претърпява тежка загуба. Съпругът Гечо Хашнов и синът Никола са убити от ордите на Рифат паша при турското превземане на Ловеч на 15 юли 1877 г.

След Освобождението от османско владичество остава вдовица и е влиятелна личност в Ловеч. Получава поборническа пенсия. Живее последователно при брат си Илия Луканов, сина Лукан Хашнов и дъщерята Марийка Краева. Разказва спомени за националреволюционните борби.

Умира през 1906 г. и е погребана в двора на Ловешкия храм „Света Богородица“.

Улица в Ловеч е наименувана „Величка Хашнова“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Известия на Регионален исторически музей-Ловеч, т. IV; Лукнов Петър, Възрожденският деец поп Лукан Лилов от Ловеч и неговият род, Вт., 1999, с. 198 – 200

Бележки[редактиране | редактиране на кода]